 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Известни личности от Иран |
|
|
| |
|
ИМАМ РЕЗА (765 - 818)
Имам Реза е осмият шиитски имам. Баща му, имам Муса ал-Казим, седмият шиитски имам, му дава името Али, а по-късно и духовното име Ал-Реза. През 799 г. баща му е убит в затвора на абасидския халиф Харун ал-Рашид в Багдад и неговият син, тогава на 35 години, поема в свои ръце имамета (функции на имам). Имаметът на имам Реза продължава двадесет години. Трима абасидски владетели управляват по негово време - Харун ал-Рашид, Амин и Мамун. Халифът Мамун, син на Харун ал-Рашид, убива брат си Амин, заема неговото място и става управител на Хорасан. Тъй като властта на имам Реза започва да заема все по-големи мащаби, Мамун решава да се отърве от него. Отвежда го в двореца на Хумаид ибн Кахтабех в Санабад и го отравя. С течение на времето някогашното малко селце Санабад се превръща в голям град поради построената в него гробница на имам Реза, наречена Машхад ал-Реза или съкратено Машхад, която дава впоследствие и името на самия град. Днес Машхад е един от най-важните шиитски поклоннически центрове в света и е наричан още Меката на Иран.
АВИЦЕНА (980 - 1037)
Абу Али ал-Хосейн ибн Абдуллах ибн Сина, познат още като Авицена, е персийски медик и философ. Роден е през 980 г. в Афшана, близо до град Бухара, тогавашна столица на Саманидската династия. Започва да изучава философия от гръцки, ислямски и други източници. Още в ранните си младежки години достига до такава степен на вещина в медицината, че неговата слава се разпростира надалеч. На 17-годишна възраст успява да излекува саманидския владетел Нух ибн Мансур от болест, за лечението на която всички видни лекари по онова време били изгубили надежда. Вече излекуван, този владетел иска да го възнагради, но Авицена му казва, че иска единствено да може да ползва уникалната му библиотека. След смъртта на баща си той напуска Бухара и пътува и живее из цял Иран, докато накрая умира в Хамадан. Авицена е известен медик, философ, енциклопедист, математик и астроном от своето време. Неговият огромен принос в областта на науката е книгата му "Ал-Канун", известна на Запад като "Канонът". Tой изследва всички съществуващи древни и ислямски източници в областта на медицината и прави свои собствени. Негов голям принос е диагностицирането на заразната същност на туберкулозата, разпространението на болестите по вода и почва и взаимната връзка между психология и здраве. Той пръв описва менингита и прави важни открития в областта на анатомията и гинекологията. В областта на физиката неговият принос обхваща изследване на различните форми на енергията, топлината и светлината, както и концепциите му за вакуум, безкрайност и сила. Той има принос и в развитието на музиката, свързван е с доразвиване на делото на Фараби.
Автор е на повече от 160 произведения - "Ал-Канун" в 5 тома, "Канун фи ал-Тиб" - голяма медицинска енциклопедия, съдържаща над един милион медицински термина; "Китаб ал-Шифа" - философска енциклопедия, обхващаща широко поле на знанието, от философия до наука.
ОМАР ХАЙЯМ (1048 - 1122)
Гиаседдин Абу ал-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишабури е роден през 1048 г. в столицата на Селджуките в Хорасан по онова време - гр. Нишабур, който си съперничи по могъщество със столици като Кайро и Багдад. Произлиза от бедно семейство на шивачи на палатки, откъдето идва и името му "Хайям". Част от детството си прекарва в гр. Балх (днешен Афганистан), където учи наука под наставничеството на известния учен Шейх Мохаммад Мансури. Друг учен, оставил дълбок отпечатък върху Омар Хайям, е Имам Моваффак Нишабури. Омар Хайям е не само известен със своите четиристишия, наречени "рубайят", но и с постиженията си в математиката (полага основите на аналитичната геометрия, намира формули за извличане на квадратни и кубични корени и обяснява решението на някои видове кубични уравнения в трактат от 52 страници), астрономията (създател е на обсерватория и прави реформа в иранския календар; също е и автор на звездна карта, днес изгубена, и на хелиоцентрична теория) и философията. Днес неговото име носят кратер на Луната и астероидът 3095.
Най-известният преводач на четиристишията на Омар Хайям е Едуард Фицджералд, представил персийския поет в англоезичния свят. На български език, от немски и английски, рубаите са преведени за първи път от Гео Милев.
СААДИ ШИРАЗИ (ок. 1184 - 1283)
Муслехеддин Мошреф ибн Абдуллах Ширази, наричан още Шейх Саади, е едно от най-големите светила в персийската литература. Със своя голям талант той е създал най-големите шедьоври в историята на литературата на Иран. Не се знае много за живота на този велик поет, а сведенията, които се дават в различните книги, са твърде противоречиви. Това, което се знае със сигурност, е, че Саади е роден около 1184 г. в гр. Шираз в семейство, където се е обръщало голямо внимание на знанията и науката. Именно там, под наставничеството на своя баща, Саади прави първите си стъпки в златното поприще на знанието. Двете знаменити творби на Саади са "Голестан" и "Бустан".
ДЖАЛАЛЕДДИН РУМИ (1207 - 1273)
Моулана Джалаледдин Мохаммад Балхи, наречен още Джалаледдин Мохаммад Руми, е персийски поет, философ и мистик, роден в гр. Балх (днешен Афганистан). Наречен е Руми ("Византийски") по името на град Рум, някогашно владение на Византийската империя, където той прекарва по-голямата част от живота си. Неговите последователи го наричат Моулана, т. е. "Наш господар", вдъхновител е на ордена Мевлевия, наричан на запад "Орден на Въртящите се дервиши". Неговият баща Бахаеддин Валад е известен теолог, на когото не е чужд и мистицизмът. След мъчително скитане из Иран семейството им се настанява в Анадола, която по онова време е управлявана от династията на Селджукидите. През 1228 г. Бахаеддин Валад е поканен от султан Алаеддин Кейкобад като преподавател по теология в гр. Коня и с този град се свързва името на Руми до неговата смърт. Особено място в изграждането на мирогледа на Руми оказва Шамсудин Табризи - велик дервиш, мистик и мислител. Сред по-важните му творби са "Маснави-йе манави" - приказки, притчи, предания, легенди и пословици в стихотворна форма; "Диван-е Шамс-е Табризи" - сборник, който съдържа газели, рубаи и строфически стихотворения, и "Фихи ма фих" - сборник с беседи.
ШАМСЕДДИН МОХАММАД ХАФЕЗ ШИРАЗИ (ок. 1325 - 1390)
Шамседдин Мохаммад Хафез, наречен още Хадже Хафез Ширази и известен с псевдонима "Лесан ал-гейб" (в превод "Владеещ божествената реч"), е един от най-известните поети в историята на Иран и една от най-ярките звезди на небосклона на персийската наука и литература, чието име ще бъде живо, докато е живо и се помни името на Иран. Въпреки голямата известност на този велик поет не съществуват точни данни за периода, през който е живял, и особено за годината на неговото раждане. Но ако се осланяме на думите на неговите съвременници, то шейхът е роден някъде около 1325 г. в гр. Шираз - града, който той е обичал с цялото си сърце. Оскъдна е и информацията за неговото семейство и за предците му. Знае се, че баща му се е наричал Бахаеддин и по времето на управлението на династията на Атабеките-Салгуриди в Персия се премества от Исфахан в Шираз. Още от ранните си детски години Шамседдин посещава училище и, след като овладява знанията и науките, познати дотогава, търси нов път към познанието сред мъдреците и учените в своя роден край, от които най-голямо влияние му оказва Гавамеддин Абда. Най значителният му труд носи заглавието "Диван със стихове".
АЛИ-АКБАР ДЕХКОДА (ок. 1879 - 1959)
Аламе Али-Акбар Дехкода е известен ирански лингвист и автор на най-обемния речник на персийския език, издаван някога. В средното си образование изучава персийска литература и овладява арабски и френски език, а в колежа се профилира в политически науки. Бил е политически активен и е избран за депутат в меджлиса от Техеран и Казвин. Бил е също така и декан на Техеранското училище по политически науки, а по-късно и на Правното училище на Техеранския университет. През 1903 г. е изпратен на дипломатическа мисия на Балканския полуостров, но две години по-късно се връща в Иран и взима участие в Конституционната революция в Иран. В Иран Дехкода, заедно с Мирза Джахангир Хан и Касем Хан, две години списва вестник "Сур-е есрафил", но шах Мохаммад Али разпуска меджлиса и принуждава Дехкода и други либералисти на изгнаничество в Европа. Там Дехкода издава множество статии, а когато шах Мохаммад Али е свален от власт през 1911 г., се завръща в родината си и става депутат от новия меджлис.
Сред по-важните му творби са "Речникът на Дехкода" ("Логатнаме-йе Дехкода") в 15 тома - най-обемният речник на персийския език, завършен след неговата смърт от д-р Мохаммад Моин; "Френско-персийски речник" и "Амсал о хекам" ("Пословици и поговорки") в 4 тома.
Проф. МАХМУД ХЕСАБИ (1903 - 1992)
д-р Махмуд Хесаби, едно от лицата на съвременната наука и култура и основоположник на модерната физика в Иран, е роден през 1903 г. в гр. Техеран. Още като дете семейството му се премества да живее в Бейрут и там започва основното си образование в условията на нищетата и лишенията на емигрантския живот. Вкъщи с майчина помощ изучава Свещения Коран, "Голестан", "Бустан" и др. Освен в областта на науката е постигнал забележителни успехи и в спорта, особено в плуването.
В Бейрут д-р Хесаби успява да се дипломира със степен бакалавър по специалностите литература, гражданско и пътно строителство и биология. След това продължава образованието си във Франция и след като получава диплом по минно и електроинженерство, се връща в Иран с докторска степен по физика от Сорбоната в Париж. Д-р Хесаби владеел четири езика (френски, английски, немски и арабски) и ползвал до различна степен още няколко други. Самият той има активно участие в създаването на много научни центрове. Най-авторитетният сред тях е Техеранският университет, основан с негова помощ през 1935 г., където д-р Хесаби става почетен професор. Досега са издадени 23 негови трактата и книги, обхващащи различни области на науката и най-вече модерната физика.
Д-р Хесаби е единственият ирански студент на Алберт Айнщайн.
След дълги години на плодотворен и упорит труд в сферата на научните изследвания през 1992 г. д-р Хесаби умира.
Сред най-значимите му трудове можем да споменем: "Чувствителност на фотоелектрическите клетки", "Нашият път", "Иранските имена", "Спомен за проф. Айнщайн", "Особености на историята на Иран" и др.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
