 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Задълбочаване и развитие на двустранните отношения |
|
|
| |
|
Али Аганури е роден през 1962 г. Има степен бакалавър по политически науки и степен магистър по международни отношения.
От 2005 г. е културен аташе в посолството на ИР Иран в Р България.
Бихте ли описали накратко историята на дейността на Културното представителство към Посолството на ИР Иран в България?
- Културното представителство към Посолството на Ислямска република Иран в София работи в посока задълбочаване и развитие на двустранните отношения между ИР Иран и Р България в сферата на културата. Едни от основните оси на нашата дейност са представяне на днешен Иран и постиженията на Ислямската революция и режима на ИР Иран, от една страна, и разясняване на историческите корени, от друга. Също така ние работим за подписване на споразумения за сътрудничество с държавните, културните, научните, религиозните и художествените центрове в Р България. Важна част от нашата дейност е организирането на научни форуми и международни културни конференции с участие на гост-лектори от Иран, както и на множество изложби с участие на авторите на творбите. Да не забравим и иранците, живеещи на територията на България, за които организираме празнични програми по случай иранските празници. За нас е важен контактът с медиите и пресата и работим в посока установяването на трайно сътрудничество с тях. Също така сътрудничим и в областта на туризма начинаещи, средно ниво и напреднали. Всяка година изпращаме студенти и преподаватели по персийски език на специализации в Иран, което то им с тяхната култура. Издаването на книги е друга важна част от нашата дейност тук. През последните място на щандовете на Панаира на книгата в София и отношения между Р България и ИР Иран беше учредяваР България през изминалата година, в което членуват редица преподаватели, студенти, хора на изкуството и подпомагаме обмена на туристи. Трябва да споменем и курсовете по персийски език, които организираме за желаещите да изучават този език и които вече се провеждат в три нива - допринася за усъвършенстването на езика им чрез живия контакт с носителите на езика и за запознаванегодини издадохме десетки заглавия, които намериха Варна. Важна стъпка в развитието на двустранните нето на Дружеството на персийския език и култура в и служители на държавните учреждения.
- Какви културни прояви имахте наскоро?
- През последните две години Културното представителство реализира много културни прояви съвместно с културните и художествените учреждения и организации в България. Тези прояви включват представяне на изложби, организиране на Седмица на иранското кино, организиране на много научни конференции, последната от които - посветена на Молла Садра, един от най-видните ирански философи, се проведе в края на януари 2009 г. в СУ "Св.Климент Охридски" съвместно с Центъра за изследване на религиите към университета. В началото на февруари 2009 г. се проведе за първи път Седмица на детската дружба, за организирането на която Дирекция "Култура" и Дирекция "Образование" към Столична община ни оказаха огромна подкрепа. В началото на февруари се осъществи също така и изложба на изобразително изкуство и художествени занаяти в галерия "Средец" на Министерство на културата, с присъствието на авторите на изложените творби. Такава изложба се провежда за втори път в галерия "Средец". Миналогодишната изложба беше приета много добре. През януари 2009 г. имахме Седмица на иранското кино в гр. Бургас, която беше проведена със съдействието на Община Бургас. Тази проява е продължение на морското представяне на иранското кино, което след Варна през април 2008 г., зарадва и зрителите в Бургас. В момента тече и програма с иранско кино в София, което още веднъж показва привлекателността на това кино, което със своята простота и третиране на социални въпроси привлича истинските кинолюбители. Важно е да споменем, че на отминалия варненски кинофестивал "Любовта е лудост" присъства известният ирански режисьор Реза Миркарими, чийто филм "Толкова просто" спечели голямата награда на Московския кинофестивал и на фестивала Азиатикафилммедиале в Рим за изминалата година. В областта на книгоиздаването искам да привлека вниманието към този факт, че в най-близко бъдеще ще излезе от печат дългочаканият Персийско-български речник, съдържащ повече от 40 000 думи, който ще стане достояние на желаещите да се сдобият с него. Досега Културното представителство е издало повече от 40 заглавия на български език, представящи персийската култура и литература.
- Кои от културните прояви и дейности считате за най-важни?
- Всички програми на Културното представителство се реализират с голямо внимание, като се допитваме до мнението и търсим съдействието на българските културни учреждения. Всички наши прояви се приемат добре от уважаемата българска публика, но сред тях можем да изтъкнем седмиците на иранското кино с присъствието на известни режисьори и актьори, научните конференции и дейността, свързана с разширяване преподаването на персийски език.
- Смятате ли да разширите дейността на Културното представителство?
- Да. Нашите усилия са насочени към това, че с искрената подкрепа и съдействие на културните, научните и художествените центрове в България, да можем да разширим културната си дейност в качествено и количествено отношение. Тук е мястото да изкажа своята благодарност към гореспоменатите структури и отговорни лица и към приятелския български народ за приема, с който посрещат нашите културни прояви.
- Откога датират двустранните отношения в областта на културата?
- Културните връзки между двете страни имат 108-годишна история и са обусловени от заложените в тях общи културно-исторически особености. Но датата на официално полагане основите на двустранните културни отношения между Иран и България се отнася към 1956 г., т. е. годината на влизането на персийския език като изучаема дисциплина в СУ "Св. Климент Охридски". През 1966 г. се подписва споразумение за сътрудничество в областта на културата, което дава тласък на сътрудничество в други различни области.
- Какво е положението на жената в иранското общество?
- След победата на Ислямската революция в Иран и през последните тридесет години жените в Иран имат особено място и роля, и участват активно в различните обществени, политически и културни поприща в нашата страна. Днес иранската жена заема различни постове в професиите, свързани с политика, наука, образование и култура. За пример, от близо над 2 милиона приети студенти в иранските университети около 65 % са жени. Също така жените имат значимо присъствие и в сферата на изкуството, особено в театъра и киното. Един пример, през 2007 г. бяхте свидетели на провеждането на Седмица на иранското кино, с акцент върху жените в киното, а през 2008 г. - на представянето на изложба на жени-художници. След победата на Ислямската революция в Иран женското присъствие в политиката също чувствително се засилва. Тук може да споменем присъствието на жените в Събранието на ислямския съвет. В друг удобен случай можем да поговорим по-обширно по този въпрос.
- Виждате ли прилика между иранския и българския народ?
- Съществуват много общи черти между двата народа в културно отношение. Дори и сега някои от българските традиции и народни носии могат да се видят в някои райони на Иран. Много от археологическите разкопки в България показват голяма прилика на откритите древни предмети с предмети, намерени в Иран. В областта на езика също има много общи черти. Днес в българския език има около 500 персийски заемки, което говори, че приятелските връзки и взаимното уважение между двете страни датират много назад в миналото.
- И един последен въпрос. Какво е личното Ви мнение за България?
- България е страна с вековна история, богата култура и сърдечен, мил и обичащ културата народ. Тези качества на българския народ са видими във всяко отношение.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
