 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Древните празници - огън, въздух и вода |
|
|
| |
|
Неизменна част от живота на иранците са не само ислямските, но и древните празници, които смайват с колорита и интересните си обичаи. Някои от тях, като Ноуруз (нова година), имат повече от две хиляди години традиции. Прескачане на огньове, пускане на кълнове в течаща вода, пир с даровете на земята и пикник на чист въздух - стихиите се преплитат една в друга, за да изплува от тях духът на иранските традиции.
ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ
Иранските художествени занаяти са пуснали дъбоки корени в богатата култура на Иран. Иранските занаятчии са истински пазители на почитано от много векове изкуство.
Иран заема първо място в света по износ на килими (типичните персийски килими се наричат "фарш") и "гелим" (ръчно тъкани постелки за под, подобни на българските черги). Други широко разпространени занаяти в Иран са стъкларството, обработката на сребро и мед, производството на копринени тъкани, юргани, керамика и порцелан, дърворезбарството.
ИРАНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ
Ноуруз - Празникът Ноуруз (в превод "Нов ден") е традиционният ирански празник, с който се отбелязва началото на новата година при иранците, и е най-големият от всички. Празнува се на 20 или 21 март и бележи навлизането на Слънцето в знака Телец по време на пролетното равноденствие. Въпреки че писмените свидетелства за съществуването на този празник се отнасят към II в. пр. Хр., има основания да се смята, че празникът се чества най-малко от 2500 години. Повечето от традициите на празника са установени по времето на Ахеменидите и са се запазили досега почти непроменени. Произхождайки от епоха, в която за повечето народи светлината е символ на Доброто, а тъмнината - на Злото, Ноуруз се е смятал за победа на Доброто над Злото и за начало на обновяването на света. Ноуруз е единственият изконен ирански празник, който не е изместен от навлезлите по-късно ислямски празници. В миналото е траел три седмици и навсякъде е бил съпроводен с представления на акробати, жонгльори и карнавали с маски. Днес продължава две седмици. Няколко седмици преди празника хората си купуват нови дрехи и основно почистват домовете си, а Хаджи Фируз, иранският Дядо Коледа, обикаля из улиците с червените си одежди и покрито с черна вакса лице. В навечерието на Ноуруз иранското семейство се събира около празнична трапеза, на която по традиция трябва да има седем неща, започващи с персийската буква "син". Днес обичайно тези седем неща са: "сабзе" (пшенични кълнове), "саману" (вид сладкиш), "сиб" (ябълки), "серке" (оцет), "сенджед" (вид маслини), "сир" (чесън) и "сомак" (вид подправка). Освен седемте "син"-а на софрата трябва да присъстват Коран, огледало, съд с вода и златна рибка, боядисани яйца, монети и свещи.
Чахаршамбе Сури (в превод "Огнена сряда") - Чахаршамбе Сури е празник, който предхожда Ноуруз. Отбелязва се в нощта срещу последната сряда от изтичащата година. В миналото празникът не се е чествал на този ден, но с идването на Исляма се премества във вторник вечерта, защото според ислямската традиция сряда е ден, който носи лош късмет. На този ден хората излизат вън от домовете си, палят огньове и ги прескачат за късмет, припявайки "Твойта червенина (здраве) - за мен, мойта бледнина (болка) - за теб". По време на празника млади хора със закрити лица обикалят от къща на къща, удряйки с лъжица върху метален съд, и искат сладкиши или пари.
"Сиздах бе дар" - Празникът "Сиздах бе дар" (в превод "13-и навън") е тринадесетият ден от новата година и бележи официалния край на честванията на Ноуруз. Това е национален ден за пикник, когато хората излизат сред природата и се наслаждават на подмладения свят. Както много други народи, така и иранците смятат, че числото 13 носи лош късмет и вярват, че като са извън домовете си, избягват злото. В края на деня те пускат "сабзе" (зелени кълнове) по течаща вода. Вярва се, че това "сабзе" е събрало цялата лоша поличба за семейството през следващата година.
Други празници - Други ирански празници, възникнали в древни времена и запазени в една или друга степен до днес, са зороастрийските празници Мехреган и Ялда, носещи името на зороастрийския бог на слънцето и светлината Митра. Мехреган се отбелязва около 8 октомври, а Ялда - на 21 декември - деня с най-дългата нощ. Тъй като от този ден насетне дължината на деня нараства, празникът Ялда се счита за времето на повторното раждане на Слънцето и на неговото божество Митра и ето защо празникът се асоциира с огъня. Огньове се палят навън, докато вътре, в домовете, семейство и приятели се събират около огнището за нощно бдение. Огънят се поддържа запален през цялата нощ. На този ден задължително се ядат много ядки и плодове.
|
|
| Превод: Милена Владимирова |
|
| горе |
|
|
|
|
