 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
Разположен на повече от 1200 кв. км, Tехеран е най-големият град в Близкия изток. Днес броят на населението му надхвърля 14 милиона души, докато през 1923 г. е наброявало едва 210 хиляди. Обявен е за столица на Иран в края на XVIII в. и оттогава непрекъснато се модернизира и урбанизира. Известен е с големите си музеи, арт центрове, дворци и многобройните ски курорти, разположени по склоновете на планината Алборз, недалеч от града. Освен това космополитната иранска столица не е изградена само от асфалт и бетон, а притежава над 800 добре поддържани парка.
Освен столица на Иран Техеран е също център на провинция Техеран, както и икономическо, политическо и културно средище за цялата страна.
Възникването на града е обвито в неизвестност - разкопки доказват съществуването на населено място около 6000 г. пр. Хр., а през XI в. вече е бил добре познато селище. Тъй като районът е с мек климат и плодородни земи, жителите му често били нападани от разбойници. Легендата разказва, че за да се предпазят, те си направили подземни жилища. Оттам идва и наименованието на града - Тах-Ран, което означава подземен град. По време на управлението на шах Тахмасп (1571 - 1629) около града са издигнати крепостни стени. През 1618 г. пътешественикът Пиер д’Лавал забелязал, че около една трета от земята в Техеран е заета от къщи, а останалите две трети - от зеленчукови и овощни градини. Освен това в града растели много чинари, заради което го наричали и Ченарестан (градът на чинарите). В днешно време все още много улици и булеварди са засадени с чинари.
Техеран е обявен за столица при управлението на династията Каджари. През 1795 г. Ага-Мохаммад хан е коронясан там и оттогава до наши дни градът е столица на Иран без прекъсване.
От 28 октомври до 1 декември 1943 г. в града се провежда събитие от особена важност за развитието на Втората световна война - Техеранската конференция, на която Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат откриването на втори европейски фронт, влизането на Турция във войната, както и проблема за следвоенното развитие на Европа.
Иранската столица е разположена на повече от 1000 м надморска височина и това я прави сравнително прохладна в сравнение с повечето градове в Близкия изток. Освен това особено при нея е, че различните й части се намират на различна височина, като северните предградия са разположени в полите на планината, около 800 м над останалата част от Техеран. Условно градът може да се раздели на две части - северната е по-модерна и по-скъпа, а южната - по-бедна, но пък и по-евтина. На юг се е запазила почти непокътната от времето част с типични ислямски постройки - джамии, пазар, занаятчийски работилници и характерните къщи - четириъгълник от стаи, обърнати към вътрешен двор. Всички тези сгради са разположени близо една до друга в тесни улички и сякаш пазят духа на единство и сплотеност. Предградието Шемиран пък е на север и е спокойно място, далече от забързания ритъм на града. В него се намират градините на някои посолства, частни паркове, както и Международният търговски панаир и Националната градина.
Внушителна с размерите си и изяществото на украсата си е Баг-е Мели - портата на Националната градина. Построена е през 1906 г. като вход към сграда за производство на оръжие и обучение на войници. По-късно тази сграда е съборена, а на нейно място е изграден парк, известен с името Национална градина. Днес портата е вход към правителствен комплекс, в който са разположени Министерството на външните работи на Иран, Националният музей Малек, Националният музей на Иран и бъдещият Музей на пощите. Баг-е Мели се е превърнала в своеобразен символ на стария Техеран.
Официално за символ на Техеран е обявена кулата Азади ("азади" - свобода), която се намира на западния вход на града. Построена е през 1971 г. в чест на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя и е висока 45 м. Идеята за дизайна на монумента е заимствана от древните ислямски архитектурни традиции на Иран. За построяването й са използвани 25 хиляди каменни блока с различна форма и повърхност. В посока запад-изток се издига арка, чиято форма е вдъхновена от арките от времето на династията на Сасанидите. Под кулата се разполага културен център с музей, библиотека и галерия, организираща изложби на съвременно изкуство.
Друг символ на столицата е наскоро построеният международен търговски и конгресен център "Милад" с кулата Бордж-е Милад, за която се смята, че ще измести кулата Азади като символ на Техеран.
Една от най-посещаваните атракции на града е дворецът Голестан. Той е бил местообитание на царете от династията Каджари. В буквален превод името му означава "Градина на розите" и това не е случайно - дворецът има прохладна градина, която е учудващо тиха, като се има предвид, че се намира в центъра на столицата. Вътре в двореца има редица сгради и зали - Огледалната зала, Музейната стая, Залата от слонова кост, Диамантената зала, Брилянтената зала, Колонадата на мраморния трон, Белият дворец, Музей по антропология. Освен това Голестан е известен и със запазената си и до днес вътрешна декорация, изрисувана от Камал ал-Мулк през 1891 г.
На юг от двореца се намира джамията "Имам Хомейни" (известна преди като Джамията на шаха), чието строителство започва в началото на XIX в. и приключва през 1830 г. Това я превръща в една от най-старите сгради в Техеран.
Гробницата на имам Хомейни, основателя на Ислямската революция в Иран, е разположена в южната част на града. Това, че има входове от 5 различни страни, е свързано с мюсюлманската символика - такъв е броят на хората от най-близкото обкръжение на Пророка Мохамед. В четирите края на гробницата се издигат четири кули, всяка от които е висока над 90 метра. Около мавзолея има изграден комплекс с ресторанти, банки и хотели за нуждите на поклонниците.
Техеран разполага с няколко големи музея, в които са изложени както предмети на изкуството, така и исторически и етнографски следи, запазили се от миналото на Иран. Националният музей на изкуствата показва пълна колекция на иранското изобразително и приложно изкуство, в Музея за модерно изкуство са изложени творби на съвременни ирански и чуждестранни творци, а в Музея за декоративни изкуства - занаятчийски творби от XIX и XX в. Артефакти от времето на неолита могат да бъдат видени в музея "Реза Аббаси", праисторически метални и стъклени изделия - в "Абгине". Има специални музеи, посветени на персийските килими, на въздушните сили, на киното, на водата и на бижутерията.
Едно място в Техеран се е оформило като един своеобразен град в града - това е Големият техерански пазар. Той, също като редица други пазари от този тип, през годините е служел освен за търговия и за други цели - там са се разполагали банки, къщи за гости и джамии. Разделен е на множество коридори с обща дължина над 10 км.
Във всеки коридор се продават определени стоки - медни изделия, килими, подправки, бижута. Пазарът има няколко входа от различните страни, като някои от тях се заключват и охраняват нощем. Пиковете на търговията и типичното "пазарене" са по обяд и между 5 и 7 часа следобед.
Недалеч от града, сред възвишенията на планината Алборз, има няколко ски курорта, които са предпочитано място за почивка на жителите на столицата. Най-големите са Дизин и Шемшак. Те са разположени близо един до друг и дори между тях има съперничество. Смята се, че Дизин е по-подходящ за сноубордисти, тъй като пистите в Шемшак са твърде стръмни. Друг известен курорт е Галандуак - прохладен през лятото, с красива природа и в околностите му се намират останки от епохата на Каджарите. В полите на южната част на Алборз се намира и ски курортът Точал, както и връх Точал (3964 м). До ски пистите води кабинков лифт, чиято последна спирка е на 3700 м надморска височина.
|
|
По материали на чуждия печат
Състави: Мария Ангелова |
|
| горе |
|
|
|
|
