 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.29, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Персийските звездобройци: разгадаването на небесния свод |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Там, дето слънцето изгрява, имаше в онова време големи звездогадателски храмове - седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с народите и племената, разпръснати по лицето на земята. Те знаеха, че звездите знаят повече от тях. Знаеха, че всичко, що се случва на земята едно по едно, в света на звездите си постоянно стои едно до друго - и че звездната мъдрост го показва на ония люде, които могат да четат светлите й писмена... Разтвориха стари книги от пергамент с подвързия от ковано отколешно сребро и мед, разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на древни маги - и мъчеха се да налучат името на родилия се под знака на новата звезда. Само един Балтазар, най-млад от магите-звездобройци, разкри папирусна книжка, пренесена от земя, потънала отколе под морето - малка книжка, изписана с чудновати писмена, които се извиваха като съскащи змии... И сбра магите. И каза им: "Слънцето ражда своя сетен син - милосърдие ще бъде неговото име". (Николай Райнов, "Път на звездите").
"Книга на неподвижните звезди", която разглежда подробно над хиляда звезди и дава първите описания на галактиката Андромеда и Магелановия облак. На лявата страница е изобразено съзвездието Стрелец.
"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха" (Мат. 2:1). Някои Отци на църквата като Св. Йоан Златоуст, Св. Кирил Александрийски, Теофилакт и др. са на мнение, че влъхвите били от Персия, тъй като в тази страна процъфтявало изкуството на звездобройците и там никой не можел да стане цар, ако предварително не го изучел. Под влъхви се разбират халдеите - мъдрите жреци-звездобройци и царе управлявали древния Вавилон. На източните мъдреци било известно предаваното от поколение на поколение Валаамово пророчество за звездата, която щяла да възсияе. Звездоброецът Валаам предрекъл: "Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля" (Числ. 24:17). Древният гръцки историк Никифор съобщава, че две години преди Рождество Христово на изток се появила звезда и че влъхвите пътували две години до Йерусалим, тъй че пристигнали в самия час на Рождеството. Като влезли в града, те питали за новородения Цар: "Де е родилият се Цар Йудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним". (Мат. 2:2) Персиецът сред тях вероятно е бил Балтазар, преиначена форма на името на вавилонския цар Белшазар, споменат в Книга на пророк Данаил.
Зародила се в древността, науката астрономия води началото си от желанието да прозрем в бъдещето и е обхватна като самия поглед към вселената. През 2009 г. професионалните астрономи ще се опитат да дадат по-завършени отговори на големите въпроси, които човечеството си задава от векове, с надеждата към този процес да бъдат привлечени и новите поколения. По случай 400-годишнината от първите астрономически наблюдения на Галилео Галилей, направени през 1609 г., и от публикуването на труда на Йохан Кеплер "Astronomia Nova" по предложение на Международния астрономически съюз 2009 г. е обявена от ООН и ЮНЕСКО за Международна година на астрономията. Честванията за юбилея бяха официално открити на 15 и 16 януари в Париж с международна конференция и преминават под патронажа на Международния астрономически съюз, като в проявите взимат участие над 130 държави.
Предвидени са кампании, подчертаващи значението на астрономията като двигател на еволюцията, както и такива за популяризиране на народните обсерватории или инициативата "Опази нощното небе" - опит гражданите на света да преоткрият своето място във вселената чрез магията на звездното небе, като по такъв начин се ангажират с личното усещане за чудо и откривателство. Обсерваториите в цял свят ще бъдат отворени за посетители и хората ще могат да наблюдават нощното небе през телескоп. Целта е да бъдат видени четирите спътника на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед и Калисто), открити от Галилей. Уебстраницата "Светът през нощта" (TWAN) оповестява именно това разбиране: "Когато границите изчезнат, политическите и религиозни различия стават безсмислени. Красотата на вечерницата може да бъде наблюдавана в Тексас няколко часа след като е била съзерцавана от феновете на нощното небе в Техеран. Звездите на Голямата мечка могат да бъдат видени над Ватикана, докато китайските будисти споделят същата небесна гледка над техните храмове. Млечният път може да бъде видян над Големия каньон в Колорадо, докато в Непал съзерцават със страхопочитание същата гледка над Хималаите. Ние живеем под едно и също вечно безметежно небе, а земята под него принадлежи на всички нас".
Редом с другите държави и Иран участва в международните прояви през тази година, а в посланието си, с което честити настъпващата нова 2009 Година на астрономията д-р Садех Задех, заместник-председател на Иран по научните и технологични въпроси, казва, че "зародила се в отговор на безброй човешки въпроси, астрономията е наука, зависеща от модерен инструментариум, т. е. от само себе си тя е движеща сила на напредъка, развиването на нови технологии и взаимодействието с другите науки"… Коранът съветва, че човек трябва да се замисли върху сътворяването на небесните тела и науката астрономия е заемала почетно място в персийската култура. Затова историята на науката отдава полагаемото се на ценния принос на персийските и други мюсюлмански астрономи през златната ера на астрономията в ислямската цивилизация. 750 години след основаването на обсерваторията в Марагe от Насир-ал дин ал-Туси д-р Задех отбелязва: "Макар и след Ал-Туси и Суфи Рази и техните обсерватории Иран да не е бил в челните редици на астрономията, днес страната се завръща към древната си астрономическа слава". В момента на едно от най-подходящите за наблюдения места в Близкия изток се изгражда Националната обсерватория на Иран. Макар и в начална фаза, след нейното завършване Иран ще притежава един от най-мощните телескопи в района, а с хоризонт към 2026 г. астрономията отново ще се превърне в едно от основните научни полета там.
Сведения за астрономически наблюдения в древна Персия са достигнали до нас от най-древното минало - керамика, датирана отпреди 5000 години, е украсена с рисунки, напомнящи съзвездия. Предполага се, че зикуратът (терасирана пирамида с квадратна основа) в Чога-Зембил - култово съоръжение, строено преди повече от 3200 години от еламитите недалеч от тяхната столица Суса в Югозападен Иран, имал предназначението и на древна обсерватория. Редица символи на съзвездията и други небесни тела се появяват за пръв път в съседен Вавилон. Дълбоки промени настъпват в Иран със зараждането през VII век на новата персийска религия - зороастризма, основана от Зороастър, по-известен на запад като Заратустра. По онова време астрономията е запазен периметър за зороастрийското жреческо съсловие (маговете) и в свещената книга на зороастризма Авеста има множество препратки към астрономически наблюдения. Твърди се, че самият Зороастър бил астроном, създал обсерватория и изработил зидж - астрономически таблици и правила за тяхното ползване, понякога придружени от тяхното разгърнато теоретично доказателство.
Основателят на Персийската империя Кир Велики превзел Вавилон през 539 пр. Хр., а преселилите се там магове дали тласък на вавилонската астрономия. Първи те регистрирали движението на планетите чрез съзвездията, учели се от вавилонските звездобройци и превели техните книги на ранноперсийски. През V в. пр. Хр. за пръв път се появил зодиакът, такъв какъвто го познаваме ние, а всекидневният живот на хората бил обвързан с небесните енергии. Напредъкът на Персийската империя бил възпрян от опустошението при завладяването й от Александър Велики през 330 г. пр. Хр. Твърди се, че македонският владетел изпратил огромната библиотека от имперската столица Персеполис обратно в Гърция, за да бъде преведена преди неговите войски да унищожат книгите и едва тогава предал на огън храмовете и дворците. През 624 г. византийските войски превзели Шираз в Югозападен Иран и съобщили за забележителна конструкция, наречена Takht-e Taqdis - Купола на Трона - която красноречиво говори за персийския интерес към звездното небе. Там били открити изображения на слънцето, луната и планетите, движещи се по тавана на покритата с купол тронна зала. Възможно е да става дума за първия в света планетариум. Войниците също дали сведения за дъжд, който капел от дупки в имитация на небе под съпровода на гръмотевици. Тъй като византийците считали персийците и тяхната зороастрийска религия за езически, тронната зала била сполетяна от същата незавидна съдба, постигнала и други прославени места от персийската история.
Няколко десетилетия по-късно - след арабското нашествие, астрономията процъфтявала и при ислямските халифи. От древността е понятно защо управляващата класа е искала да бъде заобиколена от предсказващи бъдещето астролози и грижещи се за здравето й лекари. Но мюсюлманите навсякъде в ислямския свят имали и още една причина да се стремят към това: те се нуждаели от математически образовани люде, способни да определят астрономически обусловеното време за молитва, посоката, в която се намирала Мека, да предвиждат новолунието, бележещо началото на месеците в ислямския лунен календар, и др. Това породило обемна книжнина и масово производство на преносими инструменти като астролаби, квадранти и др.
Когато центърът на ислямската империя бил в Багдад, персийският астроном Ал-Суфи работил там и в Иран през Х в., усъвършенствайки част от звездните карти на Птолемеевия "Алмагест" - едно от зачатъчните произведения на гръцката астрономия. Най-близката голяма съседна до нас галактика - Андромеда, била известна като "Малкия облак" за Ал-Суфи, който я наблюдавал и описал през 964 г. в своята "Книга на неподвижните звезди". В трактата му се среща и първото писмено споменаване на "Големия Магеланов облак". Ал-Батани изучавал орбитата на слънцето. Насир ал-Дин ал-Туси посочва няколко сериозни недостатъка на Птолемеевата астрономия, предвещавайки по-късното оспорване на нейната система, кулминирало в реформите на Коперник. Неслучайно Ал Бируни - мюсюлмански астроном, физик, антрополог, химик, богослов, философ, астролог, минералог, ерудит-енциклопедист от единайсети век, е наречен от бащата на историята на науката Джордж Сартън "един от най-великите учени на ислямския свят и въобще един от най-забележителните умове на всички времена". Днес в знак на почит името на Ал-Бируни носят кратер на Луната и Политехниката в Ташкент, а Технологичният университет в Техеран е наречен на Ал-Туси. Прославеният персийски астроном Насир ал-Дин ал-Туси минава на служба при монголите, които завладяват Персия през XIII в. Те построяват за него огромна обсерватория в Мараге, недалеч от първоначалната Тронна зала с небесния свод. Обсерваторията разполагала с множество уреди, някои от които проектирани от самия Ал-Туси, които били в състояние да извършват прецизни замервания за разположението на звездите.
Днес, погледната от космоса, се разкрива истинската природа на нашия земен дом - планета без граници, разделяна единствено от сушите, моретата и океанската шир. Необятното нощно небе над нас - гледка, достъпна за всеки човек на планетата, без видими граници, прехвърля звезден мост, свързващ човечеството.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
