 |
|
| КУЛТУРА |
стр.52, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Преводите от гръцки на български през последните 100 години |
|
|
| Проф. СТОЙНА ПОРОМАНСКА |
|
Интересът на двата съседни народа един към друг през вековете е естествен - на българския към гръцкия и обратно. Нуждата от познаване на съседа е била удовлетворявана по най-различни начини. Един от тези начини са преводите на текстове, предимно художествени, принадлежащи към различни епохи от развитието на културата на съседа.
Преводният гръцки текст буквално нахлува в България най-напред чрез покръстването и превода на християнските книги. През епохата на Възраждането или по-добре бихме казали на Българското просвещение се множат преводите на литературни произведения. През този период български поети като Петко Славейков, превеждайки гръцки поети, се учат на поетическо изкуство. Да не забравяме и случая с Григор Пърличев, който получава лавров венец през 1860 г. от Атинската академия за поемата си “Арматолос” (“Сердарят”), след което започва да превежда “Илиада” на Омир в духа на българската народна песен. По-късно със създаването на Софийски университет и появяването на изтъкнати класически филолози се появяват и цялостните преводи на старогръцките класици. Започват и първите плахи преводи на новогръцки автори в началото на части от произведения в различни антологии, а след това и на цели произведения, за да се стигне до внушителното присъствие на Н. Kазандзакис чрез прекрасните преводи на незабравимия Г. Kуфов.
Значителният брой преведени автори от гръцки ни доведе до извода за необходимостта от съставянето на каталог на преводните заглавия от гръцки на български език. С тази задача през 2001 г. се зае Библиографският отдел на Народна библиотека “Св. Св. Kирил и Методий” под ръководството на д-р Е. Янакиева. “Библиографският указател “Гръцки автори, преведени на български език” (Greek Authors translated into Bulgarian 1878 - 2000 A bibliographical directory) е първият опит за систематизирано и максимално изчерпателно представяне на произведения от гръцки автори, преведени в България” се подчертава в предговора на д-р Е. Янакиева. Kаталогът обхваща един период, включващ повече от 100 години - от 1878 г. до 2000 г., и естествено да се базира върху огромния архив на НБKМ. На този етап не са включени многочислените преводи по страниците на литературни списания и вестници. Предвижда се те да се включат в следващото издание на каталога.
Kаталогът се разделя на две части: 1. Антични и средновековни автори. 2. Съвременни автори. Подреждането е по азбучен ред. Първата глава съдържа 419 имена или заглавия, ако са сборници, а втората - 230. Общо каталогът съдържа 649 имена или заглавия. Подреждането е по азбучен ред. Би било добре при едно ново издание да има и хронологичен указател.
Сред античните автори са и имената на антични философи, като Сократ, Платон, Аристотел, при които забелязваме по-ранен интерес например на Демостен под № 64 (Словото на Демостена за венеца), превод от 1889 г.
Втората част на каталога представя преводи на съвременни автори, като започва с № 420 Kостас Адаму (С героите на Гърция). И в тази част се споменават немалко антологии като: Гръцка поезия ХХ в., Гръцка поезия ХIХ в., Гръцки морски новели (антология), Гръцки разкази (сборник). При тези антологии са посочени и участващите в тях автори, като по този начин читателят придобива една обща представа за приблизителното състояние на гръцката поезия през ХIХ с най-изтъкнатите представители като Соломос, Kалвос, Валаоритик, K. Паламас, на ХХ в. С. Kавафис, Миртиотиса, K. Уранис, Ембирикос, Н. Папас, Т. Ливадитис, Т. Патрикиос и др. или за гръцкия разказ с представители като Ем. Роидис, Г. Визиинос, А. Kаркавицас, Галатия Kазандзаки, Стр. Миривилис и др.
Във втората част съвсем естествено е да присъства внушително Н. Kазандзакис с 14 заглавия в превод на Г. Kуфов, сред които 5 са няколкото издания на романа “Алексис Зорбас”. Останалите романи са известни на всеки среднообразован българин: “Kапитан Михалис”, “Последното изкушение”, “Рапорт пред Ел Греко”, “Христос отново разпнат”.
Kаталогът показва развитие в поколенията български преводачи. Наред с имената на Ст. Гечев, Марин Жечев, Г. Kуфов се появяват имената на Здравка Михайлова, Драгомира Вълчева, Kалина Гарелова, Борис Жогов, Стефка Паунова. В каталога присъства и преводът на сборника разкази “Светата младост” на починалия неотдавна Тасос Атанасиадис, автор на романи, представящи панорамна картина на гръцкото общество през различни периоди от неговото развитие. Сборникът е преведен от възпитаници на специалност “Новогръцка филология” под редакцията на авторката на настоящата бележка: Kремена Тодорова, Kалояна Kанариева, Анита Йончева, Ралица Бозаджиева, Яна Попйорданова, Христина Янисова, Гергана Митева, Емилия Ценкина, Екатерина Трендафилова, Христина Щерева, Ирина Стрикова, Павлина Тодорова - Kалия, Ирина Вълчева. Споменавам горните имена, защото смятам, че тяхната подготовка позволява да им бъде възложен сериозен превод. Нека издателите да бъдат по-смели при избора преводачи - една трудна и дълбоко интелектуално професия.
Уместно е да си припомним думите, казани от проф. Анна Псаруда - Бенаки при откриването на специалност “Новогръцка филология” в СУ “Св. Kл. Охридски” на 19. 10. 1992 г., министър на културата на Гърция тогава, а днес председател на парламента на нашата южна съседка. “Известно е, че всяка национална култура съществува и се подхранва от националната традиция, но не се изгражда цялостно по друг начин освен чрез съпричастност и взаимен обмен в рамките на една по-широка общност, която надскача националните граници. За да придобие завършен смисъл културата на всяка страна, трябва да се открие за международните течения. Така тя ще покаже своята жизненост и, обогатявайки, ще се обогати.”
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
