 |
|
| АРТ |
стр.46, бр.1, година XII, 2005г. |
|
|
МОЗАЙКИТЕ В ПАФОС: ЦВЕТНИ КЪСЧЕТА ЖИВА МИТОЛОГИЯ |
|
|
| Здравка МихайловаА |
|
 |
| Аполон и Дафна, мозайка от дома на Дионис в Пафос, III в. сл. Хр. |
Hикак не е изненадващ фактът, че многовековната история на Кипър е дала на острова удивително богато културно наследство. Неговата значимост е почетена по достойнство от ЮНЕСКО, която е включила девет византийски църкви, както и целия град Като Пафос, Палепафос и неолитното селище в Хироки-тия в списъка на паметниците на световното културно наследство.
Столица на Западен Кипър, неразривно свързан с историята и митологията, Пафос е градът, където се намира второто, след това в Ларнака, международно летище на острова. Притегателен полюс за туристите в този крайбрежен град е живописният рибарски пристан недалеч от крепостта на Пафос, където традиционни кафенета и ресторанти сервират прясна риба, уловена в същия ден.
Според митологията покрай бреговете на Пафос се е родила богинята на красотата и любовта Афродита. Прословутият култ към нея, почитан векове наред, привличал всяка година на острова вълна от посетители и поклонници от близки и далечни страни в Средиземноморието. Могъщата скала, чийто силует се откроява на този бряг, известна с името Камък на Ромея, както и баните на Афродита в град Хрисохус, са само два примера за огромното значение на култа към Афродита в Кипър. В Палепафос, в село Куклия, все още са запазени останките от първото и най-значимо светилище на богинята.
От Пафос също така официално започва разпространяването на християнството на острова през 45 г. сл. Хр., докато Кипър все още е провинция в рамките на Римската империя. Тук апостол Павел проповядва новата религия, в която бива покръстен и Сергий Павел, станал първият римски християнски управител на провинция в империята.
След археологическите забележителности не можем да не споменем и Гробниците на царете, издялани в скалите, колоната на апостол Павел, към която според преданието бил привързан и бичуван апостолът и древния Одеон.
Това напластяване на историческа памет е превърнало с течение на годините Пафос в жив музей. Сред множеството други ценности, открити там, са и мозайките в домовете на Дионис, Еол, Орфей и Тезей, достигнали до нас почти непокътнати, въпреки 16-те века, през които са останали погребани под земята. Те са открити случайно от селянин, който орял нивата си през 1962 г. Последвалите кипърски и полски археологически експедиции изваждат на бял свят комплекс от римски постройки, украсени с изключителни подови настилки, считани от специалистите за най-красивите в Източното Средиземноморие. Никъде другаде богатството и разкошът на Пафос от римската имперска епоха не са откроени по-добре, отколкото в тези красиво декорирани подове, нови отрязъци от които изглежда биват откривани на всеки няколко години.
Мозайките винаги са били скъпо средство за изразяване на артистичния вкус, много по-скъпо от фреските, тъй като изискват не само възнаграждението на майстори занаятчии и няколко асистиращи им чираци, а често пъти използването и на тънък златен лист, както и на глазура за микроскопични стъклени кубчета, преливащи цветовете си в образите. Други по-обикновени мозаечни късчета били отломявани от камък с подходящия цвят.
Най-голямата постройка в комплекса с мозайките, намираща се до будката за билети, е Домът на Дионис, наречен така поради повтарящите се изображения на бога на виното и екстатичния транс, вероятно построен в края на II или ранния III в. сл. Хр. като вила на заможен търговец. Много по-ранна мозайка от огладени морски камъчета, датираща от елинистичната епоха, посреща посетителя върху предишен неукрасен под в близост до входа. В задната част на постройката гръмовержецът Зевс в образа на неговото животно-тотем орела отвлича Ганимед, а Дионис се закача с Ариадна, придружаван от Купидон и ловни хрътки. Най-известните мозаечни изображения обрамчват периметъра на главния атриум, от западната страна на който Аполон преследва Дафна, докато фигурата на баща й - речното божество Пеней, е излегната в долната част на мозайката. В съседен подов медальон Посейдон преследва нимфата Амимона с по-голям успех, като в доказателство за това Купидон пърха над тризъбеца на повелителя на морските стихии.
В “Триумф на Дионис” богът е изобразен в колесница, теглена от два женски леопарда, със свита от сатири, роби и вакханки, от които лъха декадентска атмосфера на римски град. В друга дълга рамка Дионис подава грозд на нимфата Акме -както името й подсказва, тя е персонификация на съвършенството (в случая на богатия урожай); до нея е цар Икарий, легендарен пръв производител на вино, до теглена от волове каруца, пълна с бъчви с новия еликсир. Първото пиянство изглежда имало лош край - в неизобразено тук продължение на историята приятели на овчарите, които помислили, че те били отровени, убиват Икарий. Вляво от тази група се разиграва трагедията на Приам и Тисба, лъвът избягва с мантията на Тисба. Околовръст на другите три страни в атриума са изобразени ловни сцени с прецизни детайли на животните; на едно място паун доминира в централния квадрат на отлично изработен геометричен под. По ръба на няколко от мозаечните медальони, включително и на този с изображението на четирите годишни времена, посетителят бива подканян с думата “Ликувай” по всяка вероятност да достигне до това състояние с помощта на обилни количества вино. От тези надписи археолозите правят заключението, че тези медальони са образували подовата настилка на банкетна зала, или на зала за приеми.
В Дома на Еол, открит през 1983-та, мозайките датират от по-късен период (средата на IV в.), като темите и изработката им са по-изтънчени и усложнени. В долния ляв медальон Аполон издава присъдата си над силена Марсий, дръзнал да го предизвика да премерят сили в музикална надпревара, да бъде одран жив. В следващата сцена над тази е изобразен резултатът от конкурса за красота между Касиопея и няколко нереиди; последните, загубили облога, се оттеглят намусено, яздейки върху гърбовете на разнообразна свита от морски чудовища. Още по-натататък вдясно най-горният медальон изобразява Хермес, който предава бебето Дионис на кентавъра Трофевс, за да го отгледа, заобиколен от нимфи, приготвящи баня. Сцените отляво са по-увредени; от бог Еол, дал на постройката и наменованието, се е съхранила само главата, както и избледняла версия на Леда, подготвяща се за среща с лебеда. С изключение на оригиналната ниша върху западната стена, самата постройка е построена специално за реконструкцията, макар и имитирайки древна зидария.
В следващата пресечка непокритият с покрив Дом на Тезей е получил името си от кръгла мозайка от груби късчета, изобразяваща Тезей, размахващ боздуган срещу (изчезнал) минотавър, докато Ариадна и персонифицирани образи на остров Крит и Лабиринта наблюдават сцената. Продължавайки в западна посока, срещаме много късна мозайка (от V в.). Темата е “Първата баня на Ахил”: прислужница го носи в здравите си ръце в присъствието на неговите родители и на трите Мойри, орисващи съдбата на всяко новородено. Разположението на фигурите силно напомня ранната християнска иконография на Рождество, в която Богородица се скланя над детето също като нимфата Тетида, а тримата влъхви заместват трите мойри. Смята се, че тази постройка, или изчезнала съседна, е била мястото, където римският управител Сергий Павел се е срещнал и разговарял с апостолите.
Заслонен от морската влага и пръски, под временно опънат брезент в западния край на археологическия обект се намира Домът на Орфей. В него върху подов мозаечен медальон с изключително големи размери могат да бъдат видени изображения на Орфей, омайващ дивите животни със звуците на своята лира. Върху по-малък медальон е показан голият Херкулес миг преди да удуши Немейския лъв с голи ръце.
Домът на четирите сезона, сравнително нова зона, открита в началото на 1992 г., е временно наречен така заради персонифицираните изображения на сезоните, въпреки че единствено Есента е оцеляла от тях. Повечето от изображенията в очевидно друга луксозна вила са реалистични ловни сцени; тигър сграбчва в ноктите си хълбоците на диво магаре, ловец е изправен лице в лице с разярен лъв, докато елен избягва от цялото това меле. На пода на онова, което някога е била банкетна зала, има още портрети на животни, включващи куче, преследващо заек, и козичка, показана по необичаен маниер във фас. Както в езическите, така и в християнските мозайки и фрескови изображения животните обикновено са представени в профил, като фронталните изображения са запазени за човешките образи. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
